Ивановъ М. Синтаксисъ на българския езикъ за III класъ

Второ издание. — Пловдивъ: Хр.Г. Дачовъ, 1905. — 123 с. Съставилъ М. Ивановъ, учитель въ Соф. държ. мѫжка гимназия.И вь това издание е запазенъ сжщиять, Керновиятъ, принципъ - да се изхожда отъ глагола (Вижъ Л. Милетичъ, „Учил. ПрЪгледъ“). Направихъ само нЪкои упрощения, като махнахъ покрай друго и бодливитЬБ термини „подложна дума“, „опрЪдЪленъ“ (глаголъ), „опрЪъдЪлително допълнение“ и „сказуемно допълнение“, и то безъ да се накърни принципътъ нито наймалко и безъ да се въвеждатъ нови термини. Както се знае, за „глаголно лице“ въ първото издание се употрЪбяваха още ва термина: „прЪъдметъ“ и „подлогъ“, така че „глаголно лице“, „прЪъдметъ“ и „подлогъ“ бЪха напълно идентични понятия, а излишно е за едно понятие да се употрЪбяватъ три названия (термини). Въ второто издание това е избЪгнато, като е употрЪъбено названието „прЪдметъ“, не толкова като терминъ, колкото да служи за поблизко „ пояснение или тълкуване на понятието - „глаголно лице“, а термина „подлогъ“ употрЪбихъ намбсто „подложна дума“. По такъвъ начинъ послЪдниятъ терминъ (подложната дума) се махна, безъ да се въвежда новъ терминъ. Сега прилегна, щото „безличнитЪ изречения“ да се на - За термина „опрЪдЪленъ глаголъ“ оставихъ само „Глаголъ“, намбсто „опрЪдЪлително допълнение“ употрЪбихъ по-общото „пояснение“, а за „сказуемно допълнение“ оставихъ само „втори винителенъ.“ Разяснихъ малко повече приложението.