София: Държавна Печатница, 1919. — 529 с.
В университета проф. Беньо Цонев чете лекции по история на българския език и българска диалектология. Като резултат от тази му преподавателска и изследователска дейност и като едно неговите най-големи научни постижения ще бъде издадения тритомен труд „История на българския език“ (1919, 1934 и 1937 г.). Още в началото на научната му кариера (1898 г.) Б. Цонев е избран за дописен член на Българското Книжовно дружество (по-късно БАН), а от 1900 г. за действителен член. Проф. Б. Цонев проучва на място по време на своите научни експедиции и анализира особеностите на българската диалектна реч и установява диалектните граници и класифицира българските говори.