София: БАН, 1979. — 412 с.
Тая история на езика на многоизстрадалия и така често несправедливо третиран български народ бе написана при тежки жизнени условия, след три следващи една подир друга войни, в които авторът взе участие като запасен офицер. Ако е вярно, майсторът си личи в ограничението, то тая книга е далеч от това да предявява някакви претенции: не винаги най-доброто от всичко, което е желателно, можа да бъде вместено в тесните рамки на едно ръководство. Нека този опит за история на българския език поне малко допринесе за това, да се повиши в бъдеще все повече интересът към българския език у славистите и другите езиковеди.
Видин, 20 септември 1926, Стефан Младенов