София: Наука и изкуство, 1987. — 242 с.
Монографията е пръв опит в нашата литература да се представят обобщено въпросите на българската фразеология. Вниманието на авторката - старши научен сътрудник I ст. в Института за български език при БАН, доктор на филологическите науки, е насочено главно към изясняването на въпроса за характера и същността на фразеологичната еднница като специфичен вид езикова единица. Обърнато е спецнално внимание на разграничаването на фразеологизмите от останалите устойчиви словесни комплекси, на възникването им, както и на някои техни характерни черти - експресивност, значение, тематична характеристика и т. н.
Създадената от авторката теория за т. нар. с фразеологизми от преходен тип, характеристиката на т. нар. фразеосхеми с оригинална теория за двуделбата им и др. представляват припосни моменти в монографията.
Като се има предвид фактът, че фразеологията е едно от най-живите изразни средства на езика и че интересът към нея е значително повишен, книгата ще представдява интерес за езиковедите у нас и в чужбина, за лексикографи, преводачи , преподаватели, студенти и др.