Гаравалова Илияна. Членуването на съществителните имена в българските говори

София: ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН, 2014. — 178 с.През последните години на проблематиката, свързана с морфологическата
категория ‘неопределеност / определеност’, са посветени множество научни разработки както в сферата на изучаването на книжовния език, така и в областта на историята на езика. Като част от типологичните особености на българския език, тази категория има голямо значение и за изследванията на диалектно равнище. Видът на членната морфема е една от основните особености при класификацията на говорите и при определянето на тяхната типология. В диалектоложката литература има само отделни изследвания на определени говори, но все още липсва едно цялостно и пълно проучване на проблема. Именно това е и целта на разработката “Членуването на съществителните имена в българските говори”. Първата част на обсъжданата работа представя за пръв път цялостно от гледна точка на теорията за граматическите опозиции основни проблеми като произхода, същността и характера на определителния член, както и развоя, състава и организацията на категорията ‘неопределеност / определеност’. Това позволява поглеждането им от различен ъгъл и постигането на по-голяма яснота по редица спорни въпроси, по които до момента няма единно становище, като например семантиката и начинът на функциониране както на едночленната, така и на тройната система за символизиране на детерминираност на формално равнище, отпадането на словното окончание в позиция пред членния формант и др. Ето защо теоретичната глава представлява неделима част от обсъжданата работа.Втората част на разработката „Членуването на съществителните имена в българските говори” разглежда подробно проблема за същността и характера на морфологическата категория ‘неопределеност / определеност’ върху материал от цялата езикова територия, като обръща специално внимание на видовете членни форманти и разпространението им върху българския езиков континуум. В труда са анализирани различните системи за членуване и архаичните форми със склонен член, които още се пазят в някои говори. Проблематиката е разгледана и в исторически аспект, като се представят и съхранените етапи от различни периоди от развитието на езика ни. Анализирани са и видовете определеност, както и свързаните с нея спорни моменти, отнасящи се до наличието или отсъствието на неопределителен член в диалектите. В разработката са използвани резултатите от лингвогеографските изследвания на българските говори от Българския диалектен атлас и материали от публикувани източници. В резултат от проучването се представя едно пълно изследване на проблема за морфологическата категория ‘неопределеност / определеност’ в българските говори, като се изгражда цялостна картина на разпространението на различните членни морфеми и видовете системи за членуване върху българската езикова територия. Направена е и класификация и типология на говорите по тази морфологична особеност.